Tzvetna (Цвета Иванова)
267 310
16.11.2015 г., 16:05 ч.

Изгрява нов ден 

  Поезия
380 1 9

Изгрява нов ден
=============
На простора изгрява нов ден,
с бледо слънце и сънени улици.
А дърветата крачат край мен,
зачервили от бързане скулите.


По килим от червени листа
ветровете танцуват по джапанки.
Но е рано за мен да летя
и подскачам по пътя си жабешки.

 

И си мисля за странни неща —
за тръпчивата сладост на дюлите,
за небето и моя баща,
който в Рая сади сини люляци.

 

И, понеже светът е суров,
си говоря по пътя с дърветата,
за да върна онази любов,
невъзможно отминала с детството.

 

И се вливам в потока-тъга
на човешкото вечно отричане.
Но ме спира небесна ръка
и в душата ми пише: "Обичам те!"

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно...!!!
    И, понеже светът е суров,
    си говоря по пътя с дърветата,
    за да върна онази любов,
    невъзможно отминала с детството.
  • Невероятна поезия, откъм строеж, смислово и логично продължаване от куплет в куплет, цялостно развитие на темата и великолепен финал, това наистина е трудно за изпълнение, но ти си го реализирала по най-прекрасния начин, поздравявам те, Цвети!
  • Четох го няколко пъти и му се възхищавах.Поезия, която докосва.
  • Чудесна си!
  • Добра поезия!
    Браво!
  • Тези дървета... как крачат, зачервили от бързане скулите! Да, изгрява новият ден с поредната ти великолепна творба. Поздравления, Цвети!
  • Още един прекрасен стих - в поредицата.
    Поздрави!
  • Благодаря Ви, от сърце! Спокойна вечер на всички!
  • Невероятна си,Цвети!Видях,усетих....Нямам думи!!!
Предложения
: ??:??