Изгубен

29.05.2008 г., 19:21 ч.

Поезия » Любовна

794 0 3

Не минава ден без да те видя,

вече си част от живота ми,

а зад погледа си празен крия,

че си вечно в мислите ми.

Чувствата си почнах да отричам,

а за пред хората те ненавиждам

и започнах даже да си вярвам...

Но щом в очите ти погледна,

от думите си се отвръщам,

всичко искам пак да върна,

топло пак да ме погледнеш искам.

Ала изгубено е всичко безвъзвратно,

не мога да върна времето обратно.

Забравени са чувствата и е студено.

Почувствах те тъй близо,

а оказа се, че си далече.

Как да вярвам на сърцето си?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

mili4koto_ive (Ивелина Йорданова)

2008-06-06T00:15:10+03:00

В този стих най-много ми харесва рязката граница м/у отчаянието и надеждата.. в един момент си изпълнен с надежда, а в следващия знаеш, че всъщност не е така и няма да бъде, въптеки че след миг пак започваш да вярваш... Браво!
goredoly (Миглена Цветкова)

2008-05-30T17:42:47+03:00

На какво да вярваш, ако не на сърцето?
annci77 (Анна Петрова)

2008-05-30T15:36:22+03:00

Вярвай на сърцето!Поздрав!