Изгубен
Не минава ден без да те видя,
вече си част от живота ми,
а зад погледа си празен крия,
че си вечно в мислите ми.
Чувствата си почнах да отричам,
а за пред хората те ненавиждам
и започнах даже да си вярвам...
Но щом в очите ти погледна,
от думите си се отвръщам,
всичко искам пак да върна,
топло пак да ме погледнеш искам.
Ала изгубено е всичко безвъзвратно,
не мога да върна времето обратно.
Забравени са чувствата и е студено.
Почувствах те тъй близо,
а оказа се, че си далече.
Как да вярвам на сърцето си?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивайло Валентинов Все права защищены
Браво! 
