Изгубен
О, аз съм скитник
в твоите очи...
във бездните
на твоите зеници...
където денем
гонят се лъчи,
а нощем
грейват хиляди
звездици.
Пристанище намирам
само там -
в морето
на безкрайния ти поглед.
Спасен
или удавник.
Замечтан...
копнея,
както птица
своя полет.
Душата ми се свива.
И мълчи.
Дъхът ми е притихнал.
Ала чувствам....
как се разтапям в твоите очи,
как ме попиват
дяволски,
изкусно...
Дали горя в отблясъци,
дали...
на ирисите-въглени.
Не зная...
Вземи ме в тях!
Ела и ме вземи!
Аз ще се слея
тихомълком
със безкрая...
Ти знаеш ли,
че стига ми това -
сърцето ми да бие
лудо,
бясно.
Аз да те гледам.
Да те гледам
и мълча.
Изгубил се
в очите ти
прекрасни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Ангелова Всички права запазени
