Изгубен живот

25.05.2011 г., 23:29 ч.

Поезия » Любовна

655 0 2

Стоя пред теб, умислен, самотен,
гледам те как лежиш във ковчег.
Защо, за Бога, такъв е животът,
сега осъзнавам, не мога без теб.

Грешници, казват, сме ние, хората,
но аз не вярвах на тези слова.
Гледам нагоре, усещам умората,
свивам ръцете, скосявам крака.

Бях млад и глупав, заминах далече,
не разбирах света, но станах поет.
Сега съжалявам, но късно е вече,
аз съм приклекнал, а ти си в ковчег.

Стиснал ръката ти, моля се мълком,
не искам живота, желая смъртта.
Ах, как бих се радвал, тука за дълго
да легна редом с теб в пръстта.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

avrilka1 (Ди)

2011-05-26T20:25:11+03:00

напомня за Ромео и Жулиета...
Blood_Elf (Яница)

2011-05-26T14:17:51+03:00

Толкова е прочувствено... съжалявам за загубата ти