Изгубен живот
Стоя пред теб, умислен, самотен,
гледам те как лежиш във ковчег.
Защо, за Бога, такъв е животът,
сега осъзнавам, не мога без теб.
Грешници, казват, сме ние, хората,
но аз не вярвах на тези слова.
Гледам нагоре, усещам умората,
свивам ръцете, скосявам крака.
Бях млад и глупав, заминах далече,
не разбирах света, но станах поет.
Сега съжалявам, но късно е вече,
аз съм приклекнал, а ти си в ковчег.
Стиснал ръката ти, моля се мълком,
не искам живота, желая смъртта.
Ах, как бих се радвал, тука за дълго
да легна редом с теб в пръстта.
© Димитър Дуров All rights reserved.
