Изгубен спомен
Изгубен спомен
Изгубих спомена си рано аз,
там някъде в невръстно детство,
но оттогава не минава час,
търся знака му в книжното наследство.
Само знам, че бе наивно топъл,
надежда да е щастлив човек,
но със страдание и вопъл
посрещна ме настръхналият век.
Озовах се чужд сред свои
- на комунизма в железните ръце.
- Откажи се от желанията твои,
ще бъде наше твоето сърце!
- в замяна неясно бъдеще отмери.
- Но как ще живея без сърце?
Тишината отговора не намери,
сред толкова следи от кървави ръце.
Беше слънце, но не сетих топлина...
край себе си видях безброй лица
на младенци със знака за вина,
бяха остарели... с лицата на деца.
Страдах и се учех да живея
в свят, колкото на охлюва черупка,
тъгата си да споделя не смея -
злините изскачаха от всяка дупка.
..............................................................
Минаха толкова години от тогава...
кървавата жетва още времето ни хрàни,
още тънем в жестоката забрава
и някъде сърцата ни са оковани.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Запрян Колев Всички права запазени
