Изгубен спомен
Изгубен спомен
Изгубих спомена си рано аз,
там някъде в невръстно детство,
но оттогава не минава час,
търся знака му в книжното наследство.
Само знам, че бе наивно топъл,
надежда да е щастлив човек,
но със страдание и вопъл
посрещна ме настръхналият век.
Озовах се чужд сред свои
- на комунизма в железните ръце.
- Откажи се от желанията твои,
ще бъде наше твоето сърце!
- в замяна неясно бъдеще отмери.
- Но как ще живея без сърце?
Тишината отговора не намери,
сред толкова следи от кървави ръце.
Беше слънце, но не сетих топлина...
край себе си видях безброй лица
на младенци със знака за вина,
бяха остарели... с лицата на деца.
Страдах и се учех да живея
в свят, колкото на охлюва черупка,
тъгата си да споделя не смея -
злините изскачаха от всяка дупка.
..............................................................
Минаха толкова години от тогава...
кървавата жетва още времето ни хрàни,
още тънем в жестоката забрава
и някъде сърцата ни са оковани.
© Запрян Колев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря,Rimoza!
-
Докосващ елегичен стих!
Животът продължава, това което
не ни убива, ни прави по-силни.
ПОЗДРАВИ! БЪДИ! -
Здравей ,Галина!Благодаря за отзива.Паметта не трябва да се губи,иначе забравата ше дойде преди физически да изчезнем.Поздрав!
-
Благодаря ,Оги!То да беше само времето ,ще простим.Много светли души бяха смачкани , а останалите живи,покварени.Тъжно.
-
Философско преосмисляне на загубеното време на един народ!
Силно звучи!
Поздрав! -
Здравей,Таня!Темата е много болезнена за тези ,които бяха зрели хора тогава.Само те могат да оценят какво зло е било.
-
Здравей,Борисе!Навярно си прав,в миналото няма сърца,има само поуки.Поздрав!
-
Не се запираш, Зап! Мисля, че грешим, като търсим сърцата си в миналото, а те вероятно вече са в бъдещето... кога ли и ние ще стигнем там!
Поздрав -
Много, много, много... !!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
