7.03.2010 г., 8:44

Изгубен в тишина

723 0 21

Разговор кратък

Размяна на думи

Усмивка оттатък

Вятър шуми...

Сякаш нашепва

Близки души

Нещо потрепва

Какво всъщност си ти

Останала вяра

Там някъде скрита

Моминска дара

С прах покрита

Скъпа старина

От времето пропита

Слънце в утринта

Бутилка неизпита

Една сълза изтрита

Останала след дъжд

За зрънце никой не попита

Загубило се в златна ръж

Просто вяра трябва

Да туптят сърца

Живота как ни грабва

Губим се в тишина

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любомир Деничин Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...