7 mar 2010, 8:44

Изгубен в тишина

  Poesía
727 0 21

Разговор кратък

Размяна на думи

Усмивка оттатък

Вятър шуми...

Сякаш нашепва

Близки души

Нещо потрепва

Какво всъщност си ти

Останала вяра

Там някъде скрита

Моминска дара

С прах покрита

Скъпа старина

От времето пропита

Слънце в утринта

Бутилка неизпита

Една сълза изтрита

Останала след дъжд

За зрънце никой не попита

Загубило се в златна ръж

Просто вяра трябва

Да туптят сърца

Живота как ни грабва

Губим се в тишина

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...