7 mar 2010, 8:44

Изгубен в тишина

  Poesía
735 0 21

Разговор кратък

Размяна на думи

Усмивка оттатък

Вятър шуми...

Сякаш нашепва

Близки души

Нещо потрепва

Какво всъщност си ти

Останала вяра

Там някъде скрита

Моминска дара

С прах покрита

Скъпа старина

От времето пропита

Слънце в утринта

Бутилка неизпита

Една сълза изтрита

Останала след дъжд

За зрънце никой не попита

Загубило се в златна ръж

Просто вяра трябва

Да туптят сърца

Живота как ни грабва

Губим се в тишина

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...