longin (Любомир Деничин) longin (Любомир Деничин)
1 227
Mar 7, 2010, 8:44 AM

Изгубен в тишина

  Poetry
724 0 21

Разговор кратък

Размяна на думи

Усмивка оттатък

Вятър шуми...

Сякаш нашепва

Близки души

Нещо потрепва

Какво всъщност си ти

Останала вяра

Там някъде скрита

Моминска дара

С прах покрита

Скъпа старина

От времето пропита

Слънце в утринта

Бутилка неизпита

Една сълза изтрита

Останала след дъжд

За зрънце никой не попита

Загубило се в златна ръж

Просто вяра трябва

Да туптят сърца

Живота как ни грабва

Губим се в тишина

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0