7 мар. 2010 г., 08:44

Изгубен в тишина

725 0 21

Разговор кратък

Размяна на думи

Усмивка оттатък

Вятър шуми...

Сякаш нашепва

Близки души

Нещо потрепва

Какво всъщност си ти

Останала вяра

Там някъде скрита

Моминска дара

С прах покрита

Скъпа старина

От времето пропита

Слънце в утринта

Бутилка неизпита

Една сълза изтрита

Останала след дъжд

За зрънце никой не попита

Загубило се в златна ръж

Просто вяра трябва

Да туптят сърца

Живота как ни грабва

Губим се в тишина

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...