10.02.2008 г., 21:20

Изгубена

980 0 22
 

Настойчивост от чужди правила

във бледа паяжина ме оплита.

Прониква през очите ми мъгла:

да бъда като всички се опитах -

 

забодена с карфица пеперуда! -

Не можеш да държиш в хербарий лятото.

На листопада пръстите са груби

и се препъва в мислите ми вятърът.

 

Отивам си. Сълзите ми са скучни.

На идване не съм била такава.

От грешки продължавам да се уча,

а прошката ви, знам, не заслужавам...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ^^^ Много!
  • Отивам си. Сълзите ми са скучни.

    На идване не съм била такава.

    Интересен стих...
  • Конформизмът е велико изкуство. От 40 години се уча на него, но явно не съм от най-талантливите. Много добри поети са били или са конформисти. По тази причина поезията им е стигнала до публика. Разбира се, не е задължително.
  • Има нужда от поезията ти, Данче... има!
    Силна си!
  • Много ми допадна твоя стих!
    Поздравявам те!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...