Изгубена
Скрита под огромна шапка,
безмълвна, тъжна и сама...
Дъжд вали - капка подир капка.
Не е дъжд, а сълзи на жена.
Косата скромничко прибрана,
очите плувнали в тъга,
сърцето спотаено от забрана -
очаква, тръпнеща, мига.
Мига на дяволско привличане,
миг на страст и на лъжа.
Породено от поредно свличане -
предизвикано е от мъжа.
Падна в пропаст неизбежна
след живот във рая...
Тихичко главата свежда,
знае - стигнала до края.
И ръце протяга, а не знае
тя къде е и при кой...
Няма кой да я познае.
Ще намери ли покой???
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Златева Всички права запазени
