11 дек. 2008 г., 02:31

Изгубена 

  Поэзия » Белые стихи
939 0 2

Скрита под огромна шапка,

безмълвна, тъжна и сама...

Дъжд вали - капка подир капка.

Не е дъжд, а сълзи на жена.

Косата скромничко прибрана,

очите плувнали в тъга,

сърцето спотаено от забрана -

очаква, тръпнеща, мига.

Мига на дяволско привличане,

миг на страст и на лъжа.

Породено от поредно свличане -

предизвикано е от мъжа.

Падна в пропаст неизбежна

след живот във рая...

Тихичко главата свежда,

знае - стигнала до края.

И ръце протяга, а не знае

тя къде е и при кой...

Няма кой да я познае.

Ще намери ли покой???

© Гергана Златева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??