4.10.2009 г., 19:38

Изгубена

1.2K 0 1

Как исках любовта ти... цялата,

пламтяща със недоизказани слова,

сърцето и душата давах ти,

пред теб така покорна бях.

 

Потапях се, изгарях и изстивах

във сплетените сенки на нощта,

превърната във нежна струна

и скъсана от твоята ръка.

 

Изгубих се - потъвах и изплувах

във спомени отлистени,

душата ми - тревожна и изчерпана -

блуждае в сянка самота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сис Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....