Как исках любовта ти... цялата,
пламтяща със недоизказани слова,
сърцето и душата давах ти,
пред теб така покорна бях.
Потапях се, изгарях и изстивах
във сплетените сенки на нощта,
превърната във нежна струна
и скъсана от твоята ръка.
Изгубих се - потъвах и изплувах
във спомени отлистени,
душата ми - тревожна и изчерпана -
блуждае в сянка самота.