Как исках любовта ти... цялата,
пламтяща със недоизказани слова,
сърцето и душата давах ти,
пред теб така покорна бях.
Потапях се, изгарях и изстивах
във сплетените сенки на нощта,
превърната във нежна струна
и скъсана от твоята ръка.
Изгубих се - потъвах и изплувах
във спомени отлистени,
душата ми - тревожна и изчерпана -
блуждае в сянка самота.
© Сис All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
