22.08.2015 г., 21:38

изгубена

1.1K 1 2

Беше притисната от отчаянието и самотата

и чувстваше се някак си безпомощна и уязвима.

Слънцето изгаряше кожата ù,

а под кожата ù - мразовита зима.

 

Сърцето ù, превърнало се във въглен,

като спомен за горящия преди това пожар,

все още тлеещо отвътре,

опитваше с последни сили да възпламени отново

останалата малко жар.

 

Но всеки опит неуспешен беше -

доубиваше последните искри надежда

и болеше я.

 

Но тя вървеше.

 

Не вярваше вече 

в своите мечти, копнежи,

но вървеше,

знаейки, че един ден отново ще повярва

в изпълнимостта на своите стремежи.

 

... Примирена не, ала смирена,

с тежест във сърцето,

но с усмивка на лицето,

през сълзи, с глава високо сведена,

спряла беше,

но вървеше.

Грееше отвън,

но и валеше,

бяла,

но и черна беше...

 

Изпитваше нужда

да бъде на някого нужна,

но чувстваше се все по-далечна и чужда.

 

Пиеше често,

избухваше лесно-

и в смях и във сълзи

и в радост и в ярост.

 

Силно объркана,

но и със себе си така наясно,

порасна рязко

и й стана тясно.

 

Тогава се сети,

че тя сама си е нужна-

не беше редно да бъде

дори и на себе си чужда.

 

Прозрачна, но и в загадки облечена,

невзрачна, но не и приведена,

тя крачеше плахо и гордо,

сънливо и същевременно толкова бодро...

 

 * * * * * * * * * * * * * * * * * * *

 

Изстинала вече отвътре тотално,

в света преизпълнен със сивота и баналност,

загубила свойта единствена радост,

търсеше смисъл във тази "реалност".

 

Залитаща от крайност във крайност

опитваше да намери баланса...

И избра тя да се изгуби напълно -

пък току виж се открие отново

някъде в цялата тази безкрайност... 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелина Маркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...