Беше притисната от отчаянието и самотата
и чувстваше се някак си безпомощна и уязвима.
Слънцето изгаряше кожата ù,
а под кожата ù - мразовита зима.
Сърцето ù, превърнало се във въглен,
като спомен за горящия преди това пожар,
все още тлеещо отвътре,
опитваше с последни сили да възпламени отново
останалата малко жар.
Но всеки опит неуспешен беше -
доубиваше последните искри надежда
и болеше я. ...