Защо оставяш моята душа сама да плаче,
започва пак във мене този пламък да гори
и душата ми из тъмното измъчена ще крачи,
но ще търси твойте следи, колкото и да боли.
Търся те, ръцете си напред протягам,
един конпнеж за твойте очи ме убива,
а нощем пак сама си лягам
и болката гореща дори за миг не си отива.
Угасва една звезда в небето,
на нашата изгубена любов прилича,
сълзите ми се стичат по лицето,
че сърцето ми пленено още те обича. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация