25.08.2011 г., 9:13

Изгубена любов

2.8K 0 1

Защо оставяш моята душа сама да плаче,

започва пак във мене този пламък да гори

и душата ми из тъмното измъчена ще крачи,

но ще търси твойте следи, колкото и да боли.

 

Търся те, ръцете си напред протягам,

един конпнеж за твойте очи ме убива,

а нощем пак сама си лягам

и болката гореща дори за миг не си отива.

 

Угасва една звезда в небето,

на нашата изгубена любов прилича,

сълзите ми се стичат по лицето,

че сърцето ми пленено още те обича.

 

Искам да те видя пак, поне за малко,

вминалото аз сега живея,

И се питам не е ли жалко

след всичко отново за теб да копнея.

 

Не е жалко, щом любов има,

ще продължавам в огъня докрай да горя,

сърцето ми и най-малката надежда взима,

дано само в този огън жива да не изгоря!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Гущерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...