Изгубена реалност
Изгубена реалност. Поробени мечти.
Любовта отнема всичко - душите ни дори.
Надеждата умира бавно...
ще може ли отново да се съживи?
И туй сърце, което страда,
отново с трепет да се разтупти...
Ще чакаш, ще се молиш,
ще плачеш в тишината всяка нощ.
За избавление ще копнееш,
за нежност, чувства и любов.
Ще се научиш със самотата да живееш,
ще ставаш все по-силен всеки ден.
И вместо болка, във теб омраза вече ще живее...
и ще нараства със всеки следващ ден.
И вместо кръв, студена лава вените ти ще изпълва...
и на гърдите камък ще лежи вместо сърце...
и твойта младост, тъй нежна, тъй невинна,
ще си отиде със ледена усмивка на лице.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Периян Байрамова Всички права запазени
