Изгубена реалност

Nov 8, 2015, 7:26 PM

Poetry » Love

521 1 2

Изгубена реалност. Поробени мечти.

Любовта отнема всичко - душите ни дори.

Надеждата умира бавно...

ще може ли отново да се съживи?

И туй сърце, което страда,

отново с трепет да се разтупти...

Ще чакаш, ще се молиш,

ще плачеш в тишината всяка нощ.

За избавление ще копнееш,

за нежност, чувства и любов.

Ще се научиш със самотата да живееш,

ще ставаш все по-силен всеки ден.

И вместо болка, във теб омраза вече ще живее...

и ще нараства със всеки следващ ден.

И вместо кръв, студена лава вените ти ще изпълва...

и на гърдите камък ще лежи вместо сърце...

и твойта младост, тъй нежна, тъй невинна,

ще си отиде със ледена усмивка на лице.

Please sign in with your account so you can comment and vote.