Изгубена реалност
Изгубена реалност. Поробени мечти.
Любовта отнема всичко - душите ни дори.
Надеждата умира бавно...
ще може ли отново да се съживи?
И туй сърце, което страда,
отново с трепет да се разтупти...
Ще чакаш, ще се молиш,
ще плачеш в тишината всяка нощ.
За избавление ще копнееш,
за нежност, чувства и любов.
Ще се научиш със самотата да живееш,
ще ставаш все по-силен всеки ден.
И вместо болка, във теб омраза вече ще живее...
и ще нараства със всеки следващ ден.
И вместо кръв, студена лава вените ти ще изпълва...
и на гърдите камък ще лежи вместо сърце...
и твойта младост, тъй нежна, тъй невинна,
ще си отиде със ледена усмивка на лице.
© Периян Байрамова All rights reserved.
