djudjii (Жанет Велкова)
184 9945
1.03.2017 г., 13:40 ч.

Изгубена във времето след теб 

  Поезия » Любовна
2158 15 39

Да беше паднал гръм – да ме удари,

земята да се бе разполовила,

пороен дъжд да беше ме удавил

във онзи ден, когато си замина.

 

Да беше смърт от упор, а куршумът

сърцето мигновено да продупчи.

Но ти ми каза "сбогом" – с тази думa

на хиляди парчета го начупи.

 

След тебе няма нищо. Нищо! Пустош...

А аз съм само кръпчица, пришита

към времето, в което бивши чувства

из мрака ми проблясват и отлитат.

 

Прегърбена се лутам в лабиринти

и търся смисъл, в който да се вкопча.

Съзреш ли някой ден изгубен скитник,

познай във него мене – безпосочната.

© Жанет Велкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Здравей Скитнице! Прекрасен стих.
  • Прочувствен и докосващ стих!
  • Много докосващ стих... ❤
  • Поздравления! Страхотен стих!!
  • хубав стих
  • "Да беше смърт от упор, а куршумът
    сърцето мигновено да продупчи.
    Но ти ми каза "сбогом" – с тази думa
    на хиляди парчета го начупи."
    !
  • Джуджи, това стихотворение плаче да се нарече БЕЗПОСОЧНАТА. Поздрави!
  • Съчувствам на човешката болка в стиха и съм щастлива от таланта на такива творци като теб!
  • Жанет, прекрасно е!
  • Вълнуващо...
  • "А аз съм само кръпчица пришита/към времето..."!!!!!!!!! Чудесна метафорична находка за една наистина въздействаща поезия! Браво!
  • Надявам се да се, М-че *
    Гени, благодаря!
  • Време е пак да се намериш! Поздрави, Жани!
  • Развълнува ме с това силно, затрогващо и много тъжно стихотворение, Жанет!
  • Такова е, Светлушка. Проницателна, както винаги. Благодаря ти :*
    И на вас момичета, че се отбихте Таня, Светли contessa
  • Точно ти да не знаеш посоката..., не ми се вярва.)) Усещам те как изпадаш от едната крайност в другата (и ти като мен ), но... важното е да бъдеш себе си, посоката сама ще дойде )) .
    Как умееш така да въздействаш... !! Браво ти!! )))
  • Уау!
    Само това мога да кажа!
  • О, Жани...
  • Благодаря ви Лина, Вики, Ина, askme, М-че!
  • Добре заварила, Жани!
  • @!@
  • Много искрено, топло, докосващо. Хареса ми. Поздрав!
  • Ще си намериш посоката, по един или друг начин Чудесно!
  • Благодаря ви мили хора, че сте наоколо. Така никога не се чувствам сама.
    Наде, Лати, Ицо, Креми, Силвия, Гавраил, Роби, Теис, Веси, Елдер, Ирен - благодаря!
    И... Честита Баба Марта на всички
  • Тъгата е красива, стихът е великолепен. А смисълът е навътре, в теб. Поздрави!
  • !
    Честита Баба Марта, djudjii!
  • Много хубаво, Жане! Поздрав!
  • Прекрасно стихотворение! Цун! :*
  • Много хубаво!!!
  • Дарбата да си себе си в изгубеното ще намери верния изход. Сигурна съм - виждам го в стиховете ти. Поздрав!*
  • Джу,в този апокалипсис само Чума липсва за да бъде съвършен.
    Дори и в лабиринтите има една посока от където можеш да се измъкнеш.
    Но ти си във вярна посока.
    Много хубав стих!
  • Комплименти, Жанет!...
    Много, много ми хареса!...
  • Много силно въздействат стиховете ти, Джу... Посоката е доста вярна... пък казваш, че си безпосочна...
  • Определено умееш да докосваш със стиховете си, Жанет! Поздравления!
  • "Прегърбена се лутам в лабиринти
    и търся смисъл, в който да се вкопча."
    Добре, че накрая винаги се намира смисъла. Прекрасни стихове, поздравления!
  • Как къде си? Поне в стиховете те има достатъчно. Макар че аз си чакам вече нещо, като за моята душа. Не че това не е хубаво, но ми липсва другото, любовта към живота.
  • Островче, то и аз, ако знам къде съм... като се намеря ще свирна
    Кери :*
  • ... сега къде да те диря?
    Добре, че са парчетата...
    Безпосочна, ама пък пише едни сочни стихове - не ти е работа... ще взема да му окача един медал на тоя мазохист начупателен...
  • Хубаво е Джу...Тъжно, но хубаво...
Предложения
: ??:??