Изгубена във времето след теб
Да беше паднал гръм – да ме удари,
земята да се бе разполовила,
пороен дъжд да беше ме удавил
във онзи ден, когато си замина.
Да беше смърт от упор, а куршумът
сърцето мигновено да продупчи.
Но ти ми каза "сбогом" – с тази думa
на хиляди парчета го начупи.
След тебе няма нищо. Нищо! Пустош...
А аз съм само кръпчица, пришита
към времето, в което бивши чувства
из мрака ми проблясват и отлитат.
Прегърбена се лутам в лабиринти
и търся смисъл, в който да се вкопча.
Съзреш ли някой ден изгубен скитник,
познай във него мене – безпосочната.
© Жанет Велкова All rights reserved.
