20.07.2011 г., 20:35

Изгубени

1.4K 0 10

Като канарчета, 
затворени във клетка,
погълнаха ни 
скучни седмодневия.
Изчезна 
зад решетките и трепета,
а любовта 
превърна се в смирение.
Самумът е 
безжалостно циничен.
Издигна между нас 
огромни дюни.
МасУбори във транс 
и безразличие
превърнаха цветята в диви бурени.
Потърсихме 
пролука за мечтите си,
а раните 
поникваха безкръвно...

И луднали 
от повик за обичане,
леглото ни 
заспиваше в безмълвие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...