21.02.2008 г., 23:46

Изгубени

717 0 2

Изгубени

 

Нека в междупространства се ширим!
Нека волност от нас да струи!

Да оставяме топли по пясъка дири,

да мажем с летни и морски бои!

 

Звучи тишина - прибързана, пряма.

Всеки стон е божествен звън.

Няма време и хоризонти няма...

Губи се всичко, губим се вън.

 

Зимно слънце енергично скача.

Да се обичаме не трябват думи.

Нека останем двама във здрача,

за да можем от любов да се изгубим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Християн Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...