Изгубени
Нека в междупространства се ширим!
Нека волност от нас да струи!
Да оставяме топли по пясъка дири,
да мажем с летни и морски бои!
Звучи тишина - прибързана, пряма.
Всеки стон е божествен звън.
Няма време и хоризонти няма...
Губи се всичко, губим се вън.
Зимно слънце енергично скача.
Да се обичаме не трябват думи.
Нека останем двама във здрача,
за да можем от любов да се изгубим.
© Християн All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
