Забравила съм
собственото си присъствие.
Изплъзна се,
попи,
изчезна
между паветата на тази улица,
която, вместо теб,
остана тук
да ми напомня,
че един и същи път
в места различни ни отвежда.
Не сме се търсили един друг.
Аз исках да намеря теб.
Ти – също.
В посоките изгубени сме всъщност.
© Надежда Тошкова Всички права запазени