27.02.2013 г., 8:33  

Изгубени години

719 0 0

Дали след толкова пропилени години той някога ще се върне и ще ми се отдаде, 

пита все моето сърце.

Дали?

Той мисли, че сме толкова различни 

и не ми дава шанс!

Какво му сторих, 

за да ме отбягва така?

 

Той да се нуждае от мен 

искам! 

Както звездите се нуждаят от небе.

Както тревата от роса 

и изгревът от слънце.

 

Дали ще бъде така.

Някога? 

Не е ли писано да сме заедно 

се-га? 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Въображение Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...