27.02.2013 г., 8:33  

Изгубени години

716 0 0

Дали след толкова пропилени години той някога ще се върне и ще ми се отдаде, 

пита все моето сърце.

Дали?

Той мисли, че сме толкова различни 

и не ми дава шанс!

Какво му сторих, 

за да ме отбягва така?

 

Той да се нуждае от мен 

искам! 

Както звездите се нуждаят от небе.

Както тревата от роса 

и изгревът от слънце.

 

Дали ще бъде така.

Някога? 

Не е ли писано да сме заедно 

се-га? 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Въображение Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....