Дали след толкова пропилени години той някога ще се върне и ще ми се отдаде,
пита все моето сърце.
Дали?
Той мисли, че сме толкова различни
и не ми дава шанс!
Какво му сторих,
за да ме отбягва така?
Той да се нуждае от мен
искам!
Както звездите се нуждаят от небе.
Както тревата от роса
и изгревът от слънце.
Дали ще бъде така.
Някога?
Не е ли писано да сме заедно
се-га?
© Въображение All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
