Изгубени лодки
Дочувам плясък, вдигат се веслата,
изплува малка лодка сякаш от мъгла
в една неравноделна, прозаична дата,
която някак сива, безпределна е била,
но лодка сякаш тук не съществува,
лежат пречупени, захвърлени весла,
все още някой някак ще доплува
с измамен плясък в гъстата мъгла,
на тази лодка няма корабокрушенци,
брегът е свит, смълчан и даже тих
и само в моето миражно полезрение
аз този бряг в сълзи прикрих,
защото утре ще мълчим до късно,
мъглите в мислите стоят и днес,
но в тези дрипи непонятно мръсни
заложихме представите за всяка чест,
аз търся начина от сън да се отърся,
да срещна утрото с отворени очи,
брегът смълчан за лодки да претърся
под покрива на всички слънчеви лъчи,
опитвам се и всякак място да намеря
на лодката пробита с пречупени весла
и моят смътен бряг смълчан е пак наверно,
когато губи лодки в бялата мъгла...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
