Дочувам плясък, вдигат се веслата,
изплува малка лодка сякаш от мъгла
в една неравноделна, прозаична дата,
която някак сива, безпределна е била,
но лодка сякаш тук не съществува,
лежат пречупени, захвърлени весла,
все още някой някак ще доплува
с измамен плясък в гъстата мъгла,
на тази лодка няма корабокрушенци,
брегът е свит, смълчан и даже тих
и само в моето миражно полезрение
аз този бряг в сълзи прикрих, ...