7.03.2008 г., 8:57

"Изгубени мечти"

1K 1 5
Виж очите ми са пълни със сълзи,
виж болката във тях живее.
Красиво беше всичко, но преди,
сега отново самотата ми се смее!

Повярвах на безумната лъжа,
че можеш да си с мен, да ме обичаш.
И грабех с пълни шепи любовта,
раздавах се и те обичах!

Мечтите си превърнах във надежди,
очаквах да те видя всеки ден.
"Обичам те!" - пред тебе аз изричах,
пред другите го криех, не отричам!

Сега накрая можеш да ме видиш,
в очите мои болката гори,
а самотата смее се и вика силно:
"Обичаш го, а той със друга е, нали?"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми

    "...а самотата смее се и вика силно:
    "Обичаш го, а той със друга е, нали?" "
  • Много ми хареса!Не бъди тъжна,ще го преодолееш!!!
  • Лесно е да си кажеш - "ще продължа напред", но реално не е така...
    Въпреки това вярвам, че човек с времето успява да превъзмогне болката, след като срещне човека, който заслужава твоята обич и отдаденост!!!
    Поздрав за хубавия стих и горе главата!!!
  • Живота продължава,освен ако ние не го предотвратим сами!
    Затова пиши!Болката е до едно време и ще видиш,скоро ще мине!
    Поздрав!
  • Много ми хареса.Тъжно, но добре написано.Браво

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...