7.03.2008 г., 8:57

"Изгубени мечти"

1K 1 5
Виж очите ми са пълни със сълзи,
виж болката във тях живее.
Красиво беше всичко, но преди,
сега отново самотата ми се смее!

Повярвах на безумната лъжа,
че можеш да си с мен, да ме обичаш.
И грабех с пълни шепи любовта,
раздавах се и те обичах!

Мечтите си превърнах във надежди,
очаквах да те видя всеки ден.
"Обичам те!" - пред тебе аз изричах,
пред другите го криех, не отричам!

Сега накрая можеш да ме видиш,
в очите мои болката гори,
а самотата смее се и вика силно:
"Обичаш го, а той със друга е, нали?"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми

    "...а самотата смее се и вика силно:
    "Обичаш го, а той със друга е, нали?" "
  • Много ми хареса!Не бъди тъжна,ще го преодолееш!!!
  • Лесно е да си кажеш - "ще продължа напред", но реално не е така...
    Въпреки това вярвам, че човек с времето успява да превъзмогне болката, след като срещне човека, който заслужава твоята обич и отдаденост!!!
    Поздрав за хубавия стих и горе главата!!!
  • Живота продължава,освен ако ние не го предотвратим сами!
    Затова пиши!Болката е до едно време и ще видиш,скоро ще мине!
    Поздрав!
  • Много ми хареса.Тъжно, но добре написано.Браво

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...