На твоята песен попивам лъчите.
Без слънчеви дни аз потъвам в тъга.
Но ти си далече и много са дните...
Аз срещата наша сънувам сега.
Докосваш ме нежно,
изтриваш сълзите.
Обгръщаш ме бавно
със твоите ръце.
И днес аз отново
си спомням за дните,
когато те носех
във моето сърце...
© Деница Всички права запазени