5.03.2011 г., 2:35

Изгубеният компас

1.3K 0 10

                      

 

Изгубеният компас

 

Вървим обхванати от  овче малодушие,

готови сме от глупост всичко  да взривим.

С души препълнени от равнодушие,

земята си със гробища ще посадим.

 

Захвърлени изгниха през годините

апелите с фалшивия си етикет,

а в парламента точат гилотините

усърдно лъскат пак... поредния декрет.


А  влакът ни ...  остана без локомотив.

Изгубихме по пътя верния компас -

без него всеки  срещу всичко е против

и търсим "КОЙ?"  да сложи ред наместо нас.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Запрянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...