5.03.2011 г., 2:35

Изгубеният компас

1.3K 0 10

                      

 

Изгубеният компас

 

Вървим обхванати от  овче малодушие,

готови сме от глупост всичко  да взривим.

С души препълнени от равнодушие,

земята си със гробища ще посадим.

 

Захвърлени изгниха през годините

апелите с фалшивия си етикет,

а в парламента точат гилотините

усърдно лъскат пак... поредния декрет.


А  влакът ни ...  остана без локомотив.

Изгубихме по пътя верния компас -

без него всеки  срещу всичко е против

и търсим "КОЙ?"  да сложи ред наместо нас.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Запрянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...