5.03.2011 г., 2:35

Изгубеният компас

1.3K 0 10

                      

 

Изгубеният компас

 

Вървим обхванати от  овче малодушие,

готови сме от глупост всичко  да взривим.

С души препълнени от равнодушие,

земята си със гробища ще посадим.

 

Захвърлени изгниха през годините

апелите с фалшивия си етикет,

а в парламента точат гилотините

усърдно лъскат пак... поредния декрет.


А  влакът ни ...  остана без локомотив.

Изгубихме по пътя верния компас -

без него всеки  срещу всичко е против

и търсим "КОЙ?"  да сложи ред наместо нас.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Запрянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....