Mar 5, 2011, 2:35 AM

Изгубеният компас

  Poetry » Civic
1.3K 0 10

                      

 

Изгубеният компас

 

Вървим обхванати от  овче малодушие,

готови сме от глупост всичко  да взривим.

С души препълнени от равнодушие,

земята си със гробища ще посадим.

 

Захвърлени изгниха през годините

апелите с фалшивия си етикет,

а в парламента точат гилотините

усърдно лъскат пак... поредния декрет.


А  влакът ни ...  остана без локомотив.

Изгубихме по пътя верния компас -

без него всеки  срещу всичко е против

и търсим "КОЙ?"  да сложи ред наместо нас.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Запрянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...