Изгубих те...
Изгубих те...
Изгубих те във дръзките дантели
на роклята си - буря снежна,
очите ти във моите са вплели
мотивите за вечната надежда...
Познатата кутийка тишина
със лилаво студените обятия
не крие вече лудостта,
а плаче по мечтите ми - разпятия...
И само вдишвайки те, аз горя
със танц във пламъци копнежни -
във устните се впивам и вървя
облечена с мотиви от надежда...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радосвета Петрова Всички права запазени
