Изгубих те...
Изгубих те във дръзките дантели
на роклята си - буря снежна,
очите ти във моите са вплели
мотивите за вечната надежда...
Познатата кутийка тишина
със лилаво студените обятия
не крие вече лудостта,
а плаче по мечтите ми - разпятия...
И само вдишвайки те, аз горя
със танц във пламъци копнежни -
във устните се впивам и вървя
облечена с мотиви от надежда...
© Радосвета Петрова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
