2.03.2008 г., 17:50

Изход

696 0 2

Отново ме разочарова

и напълни сърцето ми с отрова.

Мислех, че си идеален,

но си като другите - банален.

Отново разбито е моето сърце

и плаче като малко дете.

Лудо в тебе аз се влюбих

и живота си погубих.

Заради теб аз живях

и много много мечтах.

За какво сега да живея?

Нямам сили вече да се смея.

 Намерих сили само за това,

да взема ножа в ръка

силно да заможа

и сърцето си да пронижа.

Така от мъката се оттървах

и в по-добър свят заживях.

 

 

Посветено на новия ми живот...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...