2.03.2008 г., 17:50 ч.

Изход 

  Поезия
511 0 2

Отново ме разочарова

и напълни сърцето ми с отрова.

Мислех, че си идеален,

но си като другите - банален.

Отново разбито е моето сърце

и плаче като малко дете.

Лудо в тебе аз се влюбих

и живота си погубих.

Заради теб аз живях

и много много мечтах.

За какво сега да живея?

Нямам сили вече да се смея.

 Намерих сили само за това,

да взема ножа в ръка

силно да заможа

и сърцето си да пронижа.

Така от мъката се оттървах

и в по-добър свят заживях.

 

 

Посветено на новия ми живот...

© Стефка Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??