Изход
Отново ме разочарова
и напълни сърцето ми с отрова.
Мислех, че си идеален,
но си като другите - банален.
Отново разбито е моето сърце
и плаче като малко дете.
Лудо в тебе аз се влюбих
и живота си погубих.
Заради теб аз живях
и много много мечтах.
За какво сега да живея?
Нямам сили вече да се смея.
Намерих сили само за това,
да взема ножа в ръка
силно да заможа
и сърцето си да пронижа.
Така от мъката се оттървах
и в по-добър свят заживях.
Посветено на новия ми живот...
© Стефка Георгиева All rights reserved.
