3.12.2006 г., 8:50 ч.
Изход от мъката...
828
0
4
Момиче лежало безсилно на пода,
открило, че целият живот е лъжа.
Че няма красота дори в небосвода,
че тя е вече една млада жена.
Солени сълзи по лицето се стичат.
И спомени, спомени така бързо прелитат.
Остави я онзи, когото обича,
самотата тъй черна във миг я връхлита.
Тя вижда своето детство тъй мрачно.
От него липсват така много неща...
И всички кадри до днес са прозрачни,
без майка й - пребита пак от злия баща. ...
открило, че целият живот е лъжа.
Че няма красота дори в небосвода,
че тя е вече една млада жена.
Солени сълзи по лицето се стичат.
И спомени, спомени така бързо прелитат.
Остави я онзи, когото обича,
самотата тъй черна във миг я връхлита.
Тя вижда своето детство тъй мрачно.
От него липсват така много неща...
И всички кадри до днес са прозрачни,
без майка й - пребита пак от злия баща. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Петя Терзийска Всички права запазени
Предложения
-
-
В небето четох. Тишината питах - как времето живее без сърце? Молитвите в безмълвие опитах от шепите...
-
Спести ми закъснелите вини и думите – банално неудобни. Домът ни в битието се стесни а ние се превър...
-
Сънят ми пак докосна онзи праг, зад който само сенки се разхождат. Чертата между светлина и мрак пот...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
