Изкупих се!
Бъди градината на устните ми,
не ме целувай само под наслов,
недей да стъпкваш безпощадно чувствата ми -
не съм невинна жертва на престъпен лов...
Аз вече бях във долината на тъмата
и се изкупих сто пъти поред;
налях се, като вино в чашата на тишината
и се изпих в еквивалентни стонове на екс...
Написах летописи от сълзите си,
студено капещи от моите листа;
не бях ли, мили, ни веднъж в очите ти,
не се ли впих, като кама във твоите ребра?
Мълчанието ти е безминутно,
а спънките във сричките са моята съдба.
Не се почувства никога конфузно
да ме целуваш безвъзвратно със ръба...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Гълъбова Всички права запазени
