Изкупих се!
Бъди градината на устните ми,
не ме целувай само под наслов,
недей да стъпкваш безпощадно чувствата ми -
не съм невинна жертва на престъпен лов...
Аз вече бях във долината на тъмата
и се изкупих сто пъти поред;
налях се, като вино в чашата на тишината
и се изпих в еквивалентни стонове на екс...
Написах летописи от сълзите си,
студено капещи от моите листа;
не бях ли, мили, ни веднъж в очите ти,
не се ли впих, като кама във твоите ребра?
Мълчанието ти е безминутно,
а спънките във сричките са моята съдба.
Не се почувства никога конфузно
да ме целуваш безвъзвратно със ръба...
© Симона Гълъбова All rights reserved.
