7.04.2018 г., 15:12

Изкупление

1.7K 12 28

Голгота беше стон

а мъките – безкраят,

кръстът, ням Амвон,

чистилище към Рая.

Погледът –

умиращ залез,

венец от тръни,

омразата – в корона,

кръвта се стичаше

в Граала празен,

небето плачеше.

Светкавица, прокоба.

Плащеница

тялото покрива.

По нея ще останат

образът, ликът.

Възкръсналият

в своят свят отива,

изкупил на човеците

Грехът.

 

Април, 2018г

Варна, Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...