Голгота беше стон
а мъките – безкраят,
кръстът, ням Амвон,
чистилище към Рая.
Погледът –
умиращ залез,
венец от тръни,
омразата – в корона,
кръвта се стичаше
в Граала празен,
небето плачеше.
Светкавица, прокоба.
Плащеница
тялото покрива.
По нея ще останат
образът, ликът.
Възкръсналият
в своят свят отива,
изкупил на човеците
Грехът.
Април, 2018г
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
