16.05.2019 г., 13:43

Изкушение

590 0 0



Високият ток...
Червената рокля...
И мъж, по който
до болка гориш!
Четиристишия написани
с късчета болка...
И вместо мастило-
сълзи!
Високият ток...
Мъжкото рамо...
На което с мъка
облягаш чело!
И си стискаш душата,
до болка,
и рисуваш жадна любов!
Високият ток...
Червената рокля...
Със грях ни завива нощта...
На пръсти танцува душата ми,
оголена, тъжна, една!
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...