Високият ток...
Червената рокля...
И мъж, по който
до болка гориш!
Четиристишия написани
с късчета болка...
И вместо мастило-
сълзи!
Високият ток...
Мъжкото рамо...
На което с мъка
облягаш чело!
И си стискаш душата,
до болка,
и рисуваш жадна любов!
Високият ток...
Червената рокля...
Със грях ни завива нощта...
На пръсти танцува душата ми,
оголена, тъжна, една!
© Диана Димитрова Всички права запазени