Изкусно
По кожата ми ще се плъзнеш скришом,
през мислите престъпваш крадешком,
а аз покорно и безпомощно въздишам -
с дихание изкусно скривам стон,
а ти изкусно ще забулиш бурята,
зад камарите си застинали гримаси -
изкусно се преструвам че и в думите ти,
повярвал съм омаян и захласнат...
Изкусно се усмихвам - съблазнително,
без думи те подхлъзвам към капана,
ала посреща ме онази бездна във очите ти
и в нея безнадеждно пак пропадам...
Ще се отдръпна - със детинско изражение -
косите ти ме омагьосват - ще го скрия,
но ти познаваш сладкото ми поражение -
звездите в тях изкусно ще разкриеш
и с тях дъга ще нарисуваш триумфално,
за моята стихия скрита зад мълчание.
Така красива и фатална си наравно -
ах... как да спра да те желая тъй отчаяно...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Охрименко Всички права запазени
