29.08.2009 г., 22:31

Изкуствено щастлива

1.6K 0 2

Изкуствено щастлива

 

 

 

Така ли свършва всичко между нас?!

Да остана още искам, но уви.

Поемаме в различни пътища тоз час.

Спираме с общите мечти!

 

Изкуствено щастлива бях със теб!

Внезапно спряла да обича...

Душата ми без чувства - лед!

Желанието само в мен и теб протича.

 

Заблудата ми май е най-сладката отрова?!

Затворените ни очи в неясните картини.

Отворени наяве, но след гроба.

А твоите остават примамливо сини...

 

Думите ти сладки в главата ми кънтят

Остават само спомените избелели.

А там, изкуствено щастливи ще стоят

и другите красавици несмели.

 

Незнайно как, но още искам теб!

Макар изкуствено щастлива да ме правиш.

Капчица по капка мед -

сърцето ми не ще поправиш...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мими наистина това стихче ме накара да се замисля върхо това , че всеки трябва да е щастлив , но наистина трябва да намериш правилното решение и всичко , ще е ок . Намерие своето щастие и се радваи на живота ! Поздрави ..
  • Потърси истинското щастие! Тогава ще разбереш ,колко права си била ,че заблудата ти е била отрова! Привет!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...