Изкуствено щастлива
Така ли свършва всичко между нас?!
Да остана още искам, но уви.
Поемаме в различни пътища тоз час.
Спираме с общите мечти!
Изкуствено щастлива бях със теб!
Внезапно спряла да обича...
Душата ми без чувства - лед!
Желанието само в мен и теб протича.
Заблудата ми май е най-сладката отрова?!
Затворените ни очи в неясните картини.
Отворени наяве, но след гроба.
А твоите остават примамливо сини...
Думите ти сладки в главата ми кънтят
Остават само спомените избелели.
А там, изкуствено щастливи ще стоят
и другите красавици несмели.
Незнайно как, но още искам теб!
Макар изкуствено щастлива да ме правиш.
Капчица по капка мед -
сърцето ми не ще поправиш...
© Мариела Всички права запазени