29 авг. 2009 г., 22:31

Изкуствено щастлива

1.6K 0 2

Изкуствено щастлива

 

 

 

Така ли свършва всичко между нас?!

Да остана още искам, но уви.

Поемаме в различни пътища тоз час.

Спираме с общите мечти!

 

Изкуствено щастлива бях със теб!

Внезапно спряла да обича...

Душата ми без чувства - лед!

Желанието само в мен и теб протича.

 

Заблудата ми май е най-сладката отрова?!

Затворените ни очи в неясните картини.

Отворени наяве, но след гроба.

А твоите остават примамливо сини...

 

Думите ти сладки в главата ми кънтят

Остават само спомените избелели.

А там, изкуствено щастливи ще стоят

и другите красавици несмели.

 

Незнайно как, но още искам теб!

Макар изкуствено щастлива да ме правиш.

Капчица по капка мед -

сърцето ми не ще поправиш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мими наистина това стихче ме накара да се замисля върхо това , че всеки трябва да е щастлив , но наистина трябва да намериш правилното решение и всичко , ще е ок . Намерие своето щастие и се радваи на живота ! Поздрави ..
  • Потърси истинското щастие! Тогава ще разбереш ,колко права си била ,че заблудата ти е била отрова! Привет!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...