13.09.2006 г., 16:05

ИЗКУСТВО

769 0 6
Нарисувай ме с устни възбудени.
Докосвай ме с набола вече брада.
Оформяй ме със пръсти събудени.
Създавай ме! Нека съм твоя творба!

Вълнувай ме със думи не казани.
Наказвай ме със по-жестока любов.
Викай ме с жестове непоказани.
Обичай ме! Бъди и нежен, и суров!

Сътвори ме според твойте закони.
Вдъхни ми живот, надари ме със чувства. 
И така простите човешки нагони
ще превърнем с тебе, любими, в изкуство!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хриси Саръова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Писателче, какво състезание?! Аз харесвам твоята критичност, която граничи със заядливост... И ... този път не беше недоволен...
  • Хубав стих! Поздрави!
  • В неказаните думи ме вълнувай,
    във жестове наяве непоказани,
    да бъдат чувствата ти нежни,
    с любов гореща ме обсипвай!
    Нали не си мазохистка, да искаш сурова любов!?
    Така , ако ти харесва! Все пак творбата е твоя и изборът е твой!
  • Вълнувай ме със думи не казани;
    наказвай ме със по-горЯща любов;
    викай ме с жестове непоказани;
    обичай ме - бъди нежен и суров!
    Така по-добре ли е, Джейни?!
  • Много ми хареса , но без 2-рият куплет!
    Ако искаш преработи го!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...