13.09.2006 г., 16:05

ИЗКУСТВО

773 0 6
Нарисувай ме с устни възбудени.
Докосвай ме с набола вече брада.
Оформяй ме със пръсти събудени.
Създавай ме! Нека съм твоя творба!

Вълнувай ме със думи не казани.
Наказвай ме със по-жестока любов.
Викай ме с жестове непоказани.
Обичай ме! Бъди и нежен, и суров!

Сътвори ме според твойте закони.
Вдъхни ми живот, надари ме със чувства. 
И така простите човешки нагони
ще превърнем с тебе, любими, в изкуство!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хриси Саръова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Писателче, какво състезание?! Аз харесвам твоята критичност, която граничи със заядливост... И ... този път не беше недоволен...
  • Хубав стих! Поздрави!
  • В неказаните думи ме вълнувай,
    във жестове наяве непоказани,
    да бъдат чувствата ти нежни,
    с любов гореща ме обсипвай!
    Нали не си мазохистка, да искаш сурова любов!?
    Така , ако ти харесва! Все пак творбата е твоя и изборът е твой!
  • Вълнувай ме със думи не казани;
    наказвай ме със по-горЯща любов;
    викай ме с жестове непоказани;
    обичай ме - бъди нежен и суров!
    Така по-добре ли е, Джейни?!
  • Много ми хареса , но без 2-рият куплет!
    Ако искаш преработи го!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...