29.03.2008 г., 13:51

Изкуство

935 0 4

Разбери!

Не искам да

водя тази война.

Уморена съм и

не мога да реша -

кого повече мразя,

себе си или тебе...

Сега.

Ти се постара

да се вкаменя,

като статуя.

Да онемея, като

портрета отсреща

на стената.

Взе гласа ми

и го превърна в музика.

Само нощите танцувахме

заедно...

Е, да - сега съм

висша форма

на изкуство, но

изгубих всяко

свое чувство.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зорница Аламанчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...