Изкуството да ме обичаш
Рисувай ме със дъх. Ще оживея.
Невидима съм в листовете. Бяла.
А после... научи ме да се смея.
Сърце ми дай и вече ще съм цяла.
Ще мога със ръце да те докосна.
Невинна. Разтреперана. И плаха.
По ръбовете ще пристъпя боса
и някъде, във края, ще те чакам.
С целувка събуди ме за живот.
Не искам от безцветност да е пусто.
А аз... ще те науча на любов.
Обичай ме. Това си е изкуство.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
